ОУ “Отец Паисий”
2007г:
- 85 възпитаника;
- Шест класни стаи;
- ПВЦ дограма;
- Две компютърни зали;
- Физкултурен салон;
- Библиотека;
- Участия в състезания и спортни турнири;
2008г:
- 93 възпитаника;
- Седем класни стаи;
- Оборудван физк. салон с фитнес уреди;
- Помещение – съблекалня;
- Малка зала за хранене с топла вода;
- Охрана;
- Обществен възпитател;
- Ресурсен учител;
НИЕ РАБОТИМ:
- За утвърждаване значимостта на човешката личност;
- На самоконтрол и самодисциплина, на активно отношение към живота, към трудова дейност, партньорство, нетърпимост към несправедливостта, лъжата и агресията, за приемане на различията, съчувствие към тези в неравностойно положение;
- Това е възможно, ако нашите ученици са в нашето училище, а не в компютърни клубове, на улицата, в дискотеките.
Участия в проекти с амбиция да печелим:
- Наименование на проекта:” Приятно ми е... това е моето училище”
- Конкретни цели:утвърждаване на училището като желана територия на ученика, осигуряване на средства и форми за уплътняване свободното време на учениците, модернизиране състоянието на училищната база, намаляване броя на отсъстващите и отпдащите ученици;
СПЕЧЕЛИХМЕ:
- Ново оборудване на физкултурния салон на стойност 1100 лева;
- Тенис маса, министепер, велоергуметър, шведска стена, уред за коремни преси, гимнастически постелки, гимнастически тояжки, топки за хвърляне в цел, щафетни палки;
- Осмисляне свободното време на учениците;
Реализация на нашите възпитаници:
- Всяка година наши ученици кандидатстват след завършен седми клас:
- Лютвие Осман – СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”;
- Моазес Айхан – френска гимназия;
- Почти всички продължават образованието си в града Милена Августинова, Джошкун Шерифов – техникум по строителство и архитектура, Азизе Сюлейманова – гимназия по туризъм; Фюлден Османова – търговска гимназия и много други
- Бивши ученици – реализирали се инженери, учители, компютърни специалисти, икономисти, математици;
Биография на Паисий Хилендарски
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Лозница, квартал на Асеновград).
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.
Черновата на История Славянобългарска е открадната от Атон и донесена в България, според някои медии от тайните служби. Въпреки несъгласието на някои общественици, сред които най-вече Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и възраженията на цялата общественост книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. Това действие, касаещо международното право, е ключово в обмена на светини, свързани с България и Гърция, като например връщането на костите на Самуил и размяната на артефакти от общата история на България и Византия.
Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Лозница, квартал на Асеновград).
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.
Черновата на История Славянобългарска е открадната от Атон и донесена в България, според някои медии от тайните служби. Въпреки несъгласието на някои общественици, сред които най-вече Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и възраженията на цялата общественост книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. Това действие, касаещо международното право, е ключово в обмена на светини, свързани с България и Гърция, като например връщането на костите на Самуил и размяната на артефакти от общата история на България и Византия.